Найден МилковТъга

Тъгата има очи сини,
сини като черното море.
Устни като вишни зрели,
за целувки ожаднели,
за целувки страстни, полудели!
Тъгата има коси златни,
златни като жито българско.
Длани топли като пламък,
а в сърцето хладен камък,
хладен камък, от лед о-студен!
Припев:
Има нощи, будех се в съня,
стъпките й чувах във нощта.
Често и пред моята врата
мислех си, че се е върнала. Има нощи, будех се в съня,
любих на лунна светлина.
Името й тихо пак шептя...
Боже мой, без нея ще умра!
Тъгата има име нейно,
тежко име – като за клетва.
Клех се в нея като в Бога,
да сме в радост и тревога,
клех се в нея, а без нея останах.
Припев:
Има нощи, будех се в съня,
стъпките й чувах във нощта.
Често и пред моята врата
мислех си, че се е върнала. Има нощи, будех се в съня,
любих на лунна светлина.
Името й тихо пак шептя...
Боже мой, без нея ще умра!
Боже мой, без нея ще умра!