Недялка КерановаСеднал ми беше Манолчо

Седнал ми беше Манолчо,
Манолчо млада гидия.
Вечеря да си вечеря
с негова стара майчица.
Хем си вечеря вечеря,
хем се под мустак усмива.

Манолчовата майчица,
тя на Манолчо думаше:
Кому се смееш, синко льо,
дали на бедна вечеря,
дали на бедна вечеря
или на моята старост?

Мамо льо, стара мамо льо,
старост е майко, ред по ред,
вечеря душа [???].
Как да са смея, мамо ма,
кат си ми много миличка,
майка е веднаж на света.