Искам себе си да осъдя
на доживотен плен.
Мое малко, невъзможно бъдеще,
защо се изпречи пред мен?
Късно е да се променям.
Симпатично е да съм стар.
Всяка сутрин тръгвам в 7
по един и същ тротоар.
От много бой и малко ласкателства
съм един отегчен скептик
и в конкретните обстоятелства
предпочитам шепот пред вик.
Мое малко, невъзможно бъдеще,
съблазнително като малка жена,
късно е, много е късно
да допрем със теб колена.
Няма смисъл да има влюбване,
има смисъл да няма флирт.
Предпочитам сега да погубя
дълга чаша със малко спирт.
Но все пак, упорито и лошо,
съществувай тихо над мен,
мое бъдеще невъзможно,
бивш мой поглед зелен.
1977 г.