Возят ме днес с мерцедеса по Руски
два бодигарда и всеки с пищов
Гледам отсреща продава закуски
моята първа голяма любов.
Беше момиче с богата фантазия,
пълна отличничка, суперталант
десетокласничка в осма гимназия,
а аз бивш затворник и хулиган
Ваня се казваше,
казвах и Ваничка,
носеше дънки и къси поли
Тя във сърцето остави ми раничка
и тази раничка още боли.
Беше през зимата, срещна ни случая
моето гадже ни запозна
и на тавана след кратко проучване
аз я направих зряла жена.
Ала баща ми го хвана амбиция
как да опази детето от грях
даде адреса му,
дойде милиция
и опандизен отново лежах
Ала баща ми го хвана амбиция
как да опази детето от грях
даде адреса ми, дойде милиция
и опандизен отново лежах
Пишеше стихове моята Ваничка,
доста известна казват била
Тя във сърцето остави ми раничка,
белег от стара любовна стрела.
Ала сега аз се движа по Руски
с два бодигарда и всеки с пищов,
а пък отсреща продава закуски
твоята първа голяма любов
Мисля, да спра ли или да отмина
тази ошмулена жалка жена
Глупава среща след толкоз години.
Аз го познах той дали ме позна
туй е животът, такъв е подбора
този на воля, а друг във хендек
тя поетеса, а аз във затвора
попаднах на хора и станах човек
/2x/:
Хайде здравей и довиждане Ваничка
бързам, защото летя за Париж
дръж хилядарка, и дай една баничка
ресто не искам, задръж го бакшиш!