Как съм живял до днес без теб,
как не умрях от адска жажда?
Както река разпуква лед,
твоята нежност ме възражда.
Както семафор спира влак,
твойте очи ми дават знак.
Тихо да спра до теб, любима.
Искрен и нежен с мен бъди,
искрен до болка-аз те моля.
Друг ослепи ме с рой звезди,
друг ме превзе с фалшива роля.
Как да повярвам в твоя глас,
право на грешка нямам аз.
Няма в сърцето място за нови лъжи.
Безгранично те жадувам,
безгранично се страхувам.
Тази обич е последна надежда
за мойто ранено сърце.
Вече видях самия ад,
вече видях любов безчестна.
Как да те пусна в моя свят,
нова сълза не бих понесла.
Как съм живял без теб не знам,
искрен ще бъда с теб и прям.
Дай ми, поне прашинка надежда.
Безгранично те жадувам,
как съм живял без твоят зов?
Безгранично се страхувам,
вярвай в моята любов.
Тази обич е последна надежда,
искрица за нас.
Как съм живял без теб не знам,
искрен ще бъда с теб и прям.
дай ми, поне прашинка надежда.
Живея за теб.(х2)
Безгранично те желая,
как да повярвам в твоя глас.
Аз ще бъда с теб до края,
право на грешка нямам аз.
Тази обич е последна надежда,
за мойто ранено сърце.
Как съм живял до днес без теб,
как не умрях от адска жажда?
Както река разпуква лед,
твоята нежност ме възражда.
Вече повярвах в твоя глас,
вече съм ти, а ти съм аз.
мойто сърце живее, живее, живее за теб.
Как съм живял до днес без теб,
живея за теб.
Как съм живял до днес без теб,
живея, живея за теб, живея за теб.