Ненормална (n3normalna) и Taira и BobstarБез изход

- Защо ме изостави мамо ?!
- Нямаше ли нужда да ме прегърнеш ?!
- Аз щях да те накарам с мен да се гордееш !
- Защо го направи мила мамо ?!
- Не ме ли искаше ?!
- Защо го направи ?!
- Защо го направи ?!
Мило дете пред теб не искам да се оправдавам.
Не минава ден в който аз не си повтарям,
че всичко случило се е за твое добро.
Защо на мен се случи, питам се защо?
Сега ще ти разкажа през какъв ад преминах,
бях още малка и нищо не разбирах.
Баща ти ме понесе към мечтите смело на ръце,
в неговите длани държеше моето сърце.
Обеща ми, че с мен ще бъде каквото и да става.
Повярвах му, но той умееше да заблуждава.
Зад гърба ми правеше какво ли не, болеше,
ме но търпях всичко заради тебe дете.
Когато му казах, че след време теб ще те,
има - видях гърба му и как той си замина.
Останах сам сама в тишината с моята,
най - добра приятелка САМОТАТА !
- Мамо защо живот не ми даде ?!
- Защо не ми дари шанс да се родя ?!
- Грешка ли, мамо направих ?!
- От небето ще те гледам с тъга.
Един ден почуках на бащината къща,
усетих как нещо в мен се преобръща.
Майка ми отвори и с празен поглед ме погледна.
Остави вратата отворена и напред побегна.
Аз влязох плахо, надявах се на разбиране,
надявах се грешките да коригираме,
но татко дойде при мен и почна да ме бие,
беше разбрал за теб, искаше да те убие.
Крещеше, че не иска да ме вижда.
Започна с кви ли не думи да ме обижда.
Изплаших се, тръгнах си без да се обърна.
Никога повече там нямаше да се върна.
Вървях плачейки се молех за лъч надежда ,
но ситуацията беше просто безнадеждна.
Отидох в църквата да се помоля за нас,
търсех решение всеки ден, всеки час.
- Мамо, не плачи, аз ти прощавам!
- Така е писано, Бог така е решил.
- Прегърни ме,скъпа мамо !
- Мислено .. ще те помня и ще съм с теб, където и да си !
Една старица ме съжали и ме подслони.
Колкото да имам покрив над главата си,
но можех ли да позволя да живееш така ?!
За теб дете е била всяка моя сълза !
Престъпвах бавно в болничния коридор,
имах чувството, че се намирам в затвор.
Упоиха ме и след известно време се събудих,
тогава осъзнах как те загубих.
Но разбери не исках да страдаш и ти !
Не исках да се озовеш в дом за сираци.
Макар да не съм те виждала те обичам,
мое мило ангелче аз те наричам.
Не плачи мама, не иска да вижда сълзи !
Някой ден ще бъдем отново аз и ти!
Сега ангелите пазят твоята душичка,
скоро за теб ще се отвори нова вратичка.
- Мамо, изтрий тези сълзи!
- Болката в радост, моля те,превърни !
- Аз съм там, аз съм една от всичките звезди.
- Обичам те !
- Обичаш ли ме и ти ?!
- Мамо не свеждай, моля те глава.
- Знаеш живота е една голяма борба.
- Бъди такава каквато си била - горда ,
жена на майката Земя !
- И ще идвам всяка вечер в твоя,
сън като нежен ангелски звън.
- И ме чакай уморена вън,
но само в тишината аз ще съм .