Bis du mich vergisst
Bis du mich vergisst
-Es gibt Tage, da hab ich Angst
All die Farben zu vergesseb, die du mir gabst
-Es gibt Nächte, da lieg' ich wach
und denk' an unser Versprechen, das langsam zerbrach
-Das Bild an der Wand, fast weiß und leer
Die Geschichte die wir malten, verblasst immer mehr
-Es sollte bleiben, wie damals,
doch die Zeit verfärbt sie zu sehr
[Refrain]
Vorbei, Vorbei die letzte Frage
und ich weiß, verloren sind die Tage
Es ist vorbei, ich finde neue Ziele
Wieder Frei - Ich weiß, es gibt so viele
Die Vergangenheit schweigt
-Der letzte Sommer tag lag nah
Unsere Schatten spiegeln sich auf den regennassen Schienen
-Der Weg nach Hause war hart
Winen ganzen Sommer lang hatten wir gesiegt
(Und jetzt?)
-Das Bild in der Hand war grad gemalt
Die Wochen machten uns erwachsen, doch
(Doch!)
-Es gabt nichts Wichtigeres
als unsern letzten Tag
[Refrain]
Vorbei, Vorbei die letzte Frage
und ich weiß, verloren sind die Tage
Es ist vorbei, ich finde neue Ziele
Wieder Frei - Ich weiß, es gibt so viele
Die Vergangenheit schweigt
Und jetzt denk' ich zurück, denke an dich,
denk' an unseren Sommer und frage mich,
wo du jetzt bist
Wie du jetzt bist und wie du lachst,
wie du weinst
wie du schläfst,
wie du schreist,
denkst du ab und zu an unsre gemeinsame Zeit?
Doch,
dann tauche ich auf, schnappe nach Kuft, und mir wird klar
Unsere Zeit ist vorbei,
auch wenn das die Beste war,
und dass der Wind schon den nächsten Winter bringt,
Ich speicher dich ab, so wie du warst
- Als den schönsten Sommertag
[Refrain]
Vorbei, Vorbei die letzte Frage
und ich weiß, verloren sind die Tage
Es ist vorbei, ich finde neue Ziele
Wieder Frei - Ich weiß, es gibt so viele
Die Vergangenheit schweigt
Nevada TanVorbei
Докладвай видеото
Nevada Tan - Vorbei Текст
Докладвай текста
Nevada Tan - Vorbei Превод
Забрави ли ме?
Забрави ли ме?
Има дни, в които се страхувам
(да не забравя всички цветове, които си ми давала).
Има нощи, в които лежах буден
(и си мислех за нашето обещание, което бавно се разуши).
Картината на стената, почти бяла и празна,
(историите, които рисувахме заедно, вече избледняха).
Трябваше всичко да си остане както преди, но времето ни промени.
Отмина, отмина последният въпрос
и знам, че дните вече са изгубени,
всичко отмина, намерих нови цели,
отново свободен, знам, че има толкова много като мен,
но миналото мълчи.
Последният летен ден наближава,
(нашите сенки си играеха и блестяха върху дъждовната вода).
Пътят към вкъщи беше тежък,
(измина цялото лято - ами сега?)
Картината вече беше нарисувана,
(седмиците ни направиха по-зрели).
Нямаше нищо по-важно от нашия последен ден.
Отмина, отмина последният въпрос
и знам, че дните вече са изгубени,
всичко отмина, намерих нови цели,
отново свободен, знам, че има толкова много като мен,
но миналото мълчи.
А сега мисля за миналото и си мисля за теб,
мисля си за нашето лято и се чудя къде си сега,
как си сега, как се смееш и как плачеш,
как спиш, как крещиш.
Мислиш ли си от време на време за нашето лято, прекарано заедно?
И после изплувам, поемам си възух и ми става ясно,
нашето време отмина, въпреки че беше най-доброто.
Вятърът вече носи следващата зима,
но аз ще го запомня какъвто си беше - най-красивия летен ден.
Отмина, отмина последният въпрос
и знам, че дните вече са изгубени,
всичко отмина, намерих нови цели,
отново свободен, знам, че има толкова много като мен,
но миналото мълчи.
Докладвай превода Искам превод Добави преводЗабрави ли ме?
Има дни, в които се страхувам
(да не забравя всички цветове, които си ми давала).
Има нощи, в които лежах буден
(и си мислех за нашето обещание, което бавно се разуши).
Картината на стената, почти бяла и празна,
(историите, които рисувахме заедно, вече избледняха).
Трябваше всичко да си остане както преди, но времето ни промени.
Отмина, отмина последният въпрос
и знам, че дните вече са изгубени,
всичко отмина, намерих нови цели,
отново свободен, знам, че има толкова много като мен,
но миналото мълчи.
Последният летен ден наближава,
(нашите сенки си играеха и блестяха върху дъждовната вода).
Пътят към вкъщи беше тежък,
(измина цялото лято - ами сега?)
Картината вече беше нарисувана,
(седмиците ни направиха по-зрели).
Нямаше нищо по-важно от нашия последен ден.
Отмина, отмина последният въпрос
и знам, че дните вече са изгубени,
всичко отмина, намерих нови цели,
отново свободен, знам, че има толкова много като мен,
но миналото мълчи.
А сега мисля за миналото и си мисля за теб,
мисля си за нашето лято и се чудя къде си сега,
как си сега, как се смееш и как плачеш,
как спиш, как крещиш.
Мислиш ли си от време на време за нашето лято, прекарано заедно?
И после изплувам, поемам си възух и ми става ясно,
нашето време отмина, въпреки че беше най-доброто.
Вятърът вече носи следващата зима,
но аз ще го запомня какъвто си беше - най-красивия летен ден.
Отмина, отмина последният въпрос
и знам, че дните вече са изгубени,
всичко отмина, намерих нови цели,
отново свободен, знам, че има толкова много като мен,
но миналото мълчи.