Невена ЦоневаБяла зима

Търся от тебе следа, стъпвам по ледна тъга,
искам да открия твоя искра.
Живея на сън и сама, базплътна към тебе вървя,
любов без дъно и живот без ухание.
Сянката ти вечно ще е в мене, в сърцето,
винаги ще нося твоя белег на обич - за табе пея!
Бяла зима в мен живее, а ледът ръцете ми скова,
на тебе ги оставям.
Бяла болка в мене вие и очите ми горят,
а сълзите ти ги посвещавам.\2
Спомням си дланите ни, спомням си светли лъчи,
усните пресъхват, тихо мълчат.
Искам да спра мисълта, искам да мога спра,
да чезна по тебе, да изчезна за винаги.
Сянката ти вечно ще е в мене, в сърцето,
винаги ще нося твоя белег на обич - за табе пея!
Бяла зима в мен живее, а ледът ръцете ми скова,
на тебе ги оставям.
Бяла болка в мене вие и очите ми горят,
а сълзите ти ги посвещавам.\2