Невена Цонева и Теодор КойчиновВсеки път обиквам те

И бавно минава час дори
Отново си с мен за миг нали?
Нищожни са всички спомени със теб сами
Откраднат момент в съня ми си
Откраднат момент сме аз и ти
Влезе без жал в живота ми
В лъжите ми
Осъзнавам че не съм била
По-истинска,мисля никога
Но във теб открих
Моята съдба
Мисля тъмно беше покрай мен
Отчаян ден,от мрака съкратен
Спомням си влюбен бях,
В грешка съм бил разбрах
Всеки път признавам си,че обиквам те
Повече,но спри
Когато си далеч,нямам сили да вървя напред,но до днес
Бях добре с това дори,но не мога-спри
Усмивката ми пак боли
Сънувам те до мен и знам че пак ще се завърна сам
От рая..
И бавно минава час дори
Отново си с мен за миг нали?
Нищожни са всички спомени със теб сами
Откраднат момент в съня ми си
Откраднат момент сме аз и ти
Влезе без жал в живота ми
В лъжите ми
Не отричам,че обичам те
Много повече от „обичам те”
Времето със теб
Осмисля моя ден
Но признавам,че не съм била
По-обичана и отричана
Не и до сега
Но забранено е това
И бавно минава час дори
Отново си с мен за миг нали?
Нищожни са всички спомени със теб сами
Откраднат момент в съня ми си
Откраднат момент сме аз и ти
Влезе без жал в живота ми
В лъжите ми
Всеки път признавам си,че обиквам те
Повече,но спри
Когато си далеч,нямам сили да вървя напред,но до днес
Бях добре с това дори,но не мога-спри
Усмивката ми пак боли
Сънувам те до мен и знам че пак ще се завърна сам
От рая..