Незнайните от крайнитеНезнайните от крайните - Защото така казват всички

Някъде много далече, не във нашето време,
Се родило красиво, чисто и непокварено бебе,
Предричали борба между живота и смъртта,
За нея казвали, че няма да остави човек в беда
Била невзрачна, малка, често никой не я забелязвал,
Играела съвсем сама, със нея никой не приказвал
Разплакана прибирала се дома, за да се роди отново,
Гаснели сълзите в майчиното лоно
Осенена от мисли всяка вечер тя заспивала,
Да бъде на луната искала, до там да стигне
И как би могла, да се опита, да литне,
При полета на сън да потанцува със звездите
Наивни са мечтите, но по детски я разбирам,
Невинни са сълзите, а нощем те не спират,
Сякаш 100 виоли свирят тъжната си песен,
Унасят в сън едно дете със глас небесен.
Сълзите и са били толкова солени,
че бавно се превръщала във каменна принцеса
и едва ли има по-ужасно нещо, от това да бъдеш сам и
ако минаваш покрай домът й, ще я видиш, тя е там.
толкова красиво, невъзможно за човек да я подмине
Без да се докосне, без да се запита
Свободата е живот, от мен зависи да я обикна,
С нея съм краля на света, без нея времето убивам
Когато видя я, не забравям да я поздравя,
Да бъда мил със нея, до себе си да я държа
…. Трябва да си го разбрал,
Ако не познаваш красотата й, никога не си живял.
(Мисля, че това е вярно)
(Защото така казват всички)