Silent City и Незнайните от крайнитеНезнайните от крайните - Не съжалявам (ft. Silent City)

Не съжалявам...
Представям си че имам само ден живот
Може би ще спра да искам да съм малко по-висок
Да се подценявам, да не вярвам и да не харесвам,
Че като погледна в огледалото няма какво да сресвам
Обичам-прегърни ме, обидил съм – прости ми,
Но никога не крия това, което искам някой друг да види
Да лъжем, за да бъдем мили, кой има нужда от това
Терзания, ще ги забравя, зверовете в мен ще укротя
Сам избираш път, сам се даваш под съд
И само гузната съвест ти пречи да стигнеш отвъд
Щом се съмняваш, колебаеш, няма кой да те спаси
Ако ще съжаляваш после, по-добре не го прави
За белези, за струните, за т'ва че някак все живеем със маймуните
За тежките със сумите, жалка гледка, в крайна сметка малоумните
Не съжалявам...
За себе си, за другите – не се намира лесно това, което губи се
За времето, за думите – платих цената и за тях не чакам ресто
За грешките, заблудите – часовникът ми спря, отказва, не брои минутите
И не търся покаяние за радости и болки, искам нови, иначе ще съжалявам вечно.
И без да съжалявам никога и за нищо,
Винаги търся храна за душата, готов да направя всичко
Излизам навън, вдигам глава, прибирам брадичка
Свободата е домът ми, както небе е дом на всяка птичка
И влагам душата си във всяко ръкостискане,
От това да не можеш, само да не искаш да бъдеш по-ниско е
Да се опрeделяме по това, което имаме, вместо което ценим
Да мълчим, а не да споделяме к'вото нямаме и к'вото целим
Да имаме, не да летим, минало е вече дим,
Дори да съжаляваме не ще го променим.
Да съжалявам значи нищо, не е извод, не е избор,
не е далече нито близко, един затвор без изход
Не мога да се измъкна, да променя, да върна,
Да сбъдна, да вдъхна – там вратата е безпътна
Каквото бе могло не ме преследва, съветва
Лоша клетва, която пречи, упреква
Не ме прави отговорен и когато съжаля
Греша за втори път, а така не се напредва
Не съжалявам...
За себе си, за другите – не се намира лесно това, което губи се
За времето, за думите – платих цената и за тях не чакам ресто
За грешките, заблудите – часовникът ми спря, отказва, не брои минутите
И не търся покаяние за радости и болки, искам нови иначе ще съжалявам вечно.