Станко льо, мари лелина, лелино бело момиче,
дор тебе старо мари у леля, бела бе като та гона.
Бела бе като та гона, червена като я топля,
сега си старо мари станала, ем бледа стана, ем жълта.
Да ли си болна лелчала, или си болни гльодала
нито съм болна лежала, нито съм болни гльодала.
Ето ма даде лелчинко, там има девет етърви,
сега си вземете едно, сега си люшне люлката.
Ой, към тебе лелчинко оставям, два точни крави да доя,
хем ходя лелчинко, хем плача, в едрана солзи преливам.