Николай СлавеевИндже

Индже през гора вървеше
и си на гората думаше, мамо:
- Горо ле, горо зелена, мари
и ти водице студена.
Имаш ли, горо, хайдути
и аз при тях да отида, мари.
Гората мълчи, не дума, мари.
Водата шуми, не чува.
Най-ми го чуло славейче,
то си на Индже говори:
Индже ле, Индже войводо, а бре.
Вчера от тука минаха
твоята вярна дружина, а бре.
Минаха, за теб питаха.
Къде е Индже да дойде,
дружина да си поведе, а бре.
Дружина вярна, сговорна
дор седемдесет юнака, а бре.
Байряка да си развее.