Стар Димо, стара войвода, стар Димо на двор седеше,
стар Димо на двор седеше, люта ракия пиеше.
Люта ракия пиеше и към гората гльодаше,
и към гората гльодаше, и към гората думаше.
Горо ле, горо зелена, помниш ли горо, знаеш ли,
помниш ли горо, знаеш ли, кога из тебе ходехме?
Кога из тебе ходехме? По двеста, триста юнака,
по двеста, триста юнака, дор три зелени байрака.
Кога из тебе ходехме? С моята вярна дружина,
много съм майки разплакал, по мночко млади невести.