Панайот ПанайотовМагдалена

Магдалена, Магдалена,
плаче птица наранена.
Магдалена, Магдалена,
гасне ласка уморена.
В омагьосан кръг се въртим
и не можем да си простим.
На греха горчи тежестта.
Пропиляхме с теб любовта, Магдалена.
Магдалена, Магдалена,
моя вечно жива рана,
Магдалена, Магдалена,
моя обич разпиляна.
Как съдбата да променя?
Още бродиш нейде в съня.
Още чувам звънкия глас.
Как да върна времето аз?
Ти си капка блед кехлибар,
въглен жив от моята жар,
ти си дъх на ябълков плод,
ти си просто моят живот, Магдалена.
Магдалена, Магдалена,
моя вечно жива рана,
Магдалена, Магдалена,
моя обич разпиляна!
Как без теб да тръгна напред?
Ти си моят черен късмет,
тежък кръст и светъл поклон,
ти си моят Бог и закон!
Свърза ни магическа власт,
гасне гладен огънят в нас.
Как съдбата да уловим,
все един към друг ще вървим, Магдалена.
Магдалена, Магдалена,
моя вечно жива рана,
Магдалена, Магдалена,
моя обич разпиляна.
Как съдбата да променя?
Още бродиш нейде в съня.
Още чувам звънкия глас.
Как да върна времето аз?
Ти си капка блед кехлибар,
въглен жив от моята жар,
ти си дъх на ябълков плод -
и към теб вървя!