Май съм изгубен, a зная перфектно къде съм.
Пак съм в тълпа и пак насаме съм.
Говоря си с теб, а тебе те няма,
остави ме сам, защото съм глупав за двама.
Питай ме как съм, гледай ми стори,
знам, че всеки за мен ти говори.
Всички ме знаят, кой ме обича?
Мисля за теб, а друга събличам.
Изпих си сълзите, минавам на водка
казах, че твой съм, а съм на всеки
улична котка.
Често се будя, някъде в шест
и пак съм твоя адрес
звъня на звънеца, почвам да бягам.
Май е време да лягам.
Каквото пипна го чупя, започнах с себе си.
Вече приличам на зебра от всичките белези.
Припев:
Може би в мен е проблемът.
Може би аз не съм в ред.
Просто се уча да дишам…
Да дишам без теб.
Окичих се целия в много карати,
раздадох си тялото на непознати.
Бях с жени, с които мечтал съм
да се похваля, че нае**л съм.
Но всичко това ме направи загубен
и като кафе си - държиш ме буден
и още съм влюбен.
Пия твърде много, вечер все ме няма
ако бях жена, нямаше да бъда дама.
Вината виси върху мен като разпятие
сам в цяла тълпа е моето проклятие.
Припев:
Може би в мен е проблемът.
Може би аз не съм в ред.
Просто се уча да дишам…
Да дишам без теб.
20 каратово злато на пръстен,
откакто на немец съм кръстен,
излъгах света, че съм готин,
за да не види, че съм задръстен.
И като вдишвам май те усещам,
майче те вкусвам.
Хем те изгубих,
хем не те пускам.
12 празни шишета на масата
пак съм заспал на терасата.
Гледам се в огледало, мисля
кога си изгуби класата?
Надвесен над някой кенеф на тебе се моля
и аз да бях теб - нямаше да отговоря.
Припев:
Може би в мен е проблемът.
Може би аз не съм в ред.
Просто се уча да дишам…
Да дишам без теб.