Помня как на светофара
каза ми: „Ей тук ме остави“.
Спорехме за нещо малко
тя отказа да се извини.
От дървото не вижда гората,
от вълната не вижда море.
Реши ли го – просто си тръгва.
Такава е.
Припев:
Боли я, но няма да се спре.
Боли я – познавам я добре.
Моли я, моли я,
но няма да се прибере.
Веднъж щом каже „Не“ това е „Не“.
Упорита е като дете.
И щом каже „Не“ това е ай-ай-ай-ай-ай-ай
ай-ай-ай „Не“.
И отвън не личи.
Сълзите й навътре капят.
Сега сме сами
и като вълци спомените хапят.
От дървото не вижда гората,
от вълната не вижда море.
Реши ли го – просто си тръгва.
Такава е.
Припев:
Боли я, но няма да се спре.
Боли я – познавам я добре.
Моли я, моли я,
но няма да се прибере.
Веднъж щом каже „Не“ това е „Не“.
Упорита е като дете.
И щом каже „Не“ това е ай-ай-ай-ай-ай-ай
ай-ай-ай „Не“.