Песен за черния Норман
Сам в тъмнината
Норман от „Харлем“ пее с груб глас –
един човек без власт,
слепец, жертва на войната.
С черния Норман
пее и „Харлем“ гневно звучи:
„Америко, за нас
сега твойта правда горчи!
Край Меконг падна пръв моя брат,
оня бой беше ад!
Срещу кой роден край
тръгваш ти, тръгва той, черен рай?“
Той, черния Норман,
пее той, робът, от векове:
„Родино, стига кръв!
Спаси свойте синове!
Тръгваш ти на война.
Да умреш, влизаш в бой, но защо?
За кого? Не за чест –
за позор стреляш май срещу свой“.
Той, черния Норман,
пее той, робът, от векове:
„Родино, стига кръв!
Чуй тази песен, мой зов,
тази песен, мой зов!“
Текст: Александър Бандеров
Музика и аранжимент: Веселин Николов