За последен път тя разтваря крила.
За последен път синевата гребе.
Ах, сбогува се тя с тези свои поля,
с тези хълми край тях и със свойто небе!
Ти, земя, я роди във едно гнездо.
Ти, небе, я люля с песента.
И затуй днес със вас като с роден дом,
се прощава с тиха жал в полет тя.
И върти се светът, този тъй хубав свят!
И въртят се жита, слънце, облаци прах.
Те след малко ще спрат своя луд кръговрат.
Тя със мъртво сърце ще се върне при тях.
Но, земя, ти пази пак едно гнездо!
Ти, небе, я очаквай! Няма смърт!
Ще си дойде тя при вас като в роден дом -
песента ще я връща всеки път.
Дамян Дамянов