Петър АнтоновПараноя

Тръгни и в миг ме превърни от теб.
Тръгни, съня ми с теб вземи от мен.
Попитай ме дали
ще следвам дълго твоите стъпки.
Ти си самотен глас в тишината ми.
Бягаш от мен да се скриеш,
избягай пак, за да те гоня вечно.
Бягаш и пак те намирам.
Избягай пак, тогава с теб се сливам.
(х2)
Тръгни и част от мен вземи със теб.
Тръгни, с душата ми тръгни от мен.
Попитай ме дали
откривам те дори
в безкрайните звезди
и там съм сам с очите ти.
Бягаш от мен да се скриеш,
избягай пак, за да те гоня вечно.
Бягаш и пак те намирам.
Избягай пак, тогава с теб се сливам.
(х2)
Намерих те и ти разбра, че съм разбрал,
че ме видя, че съм видял, че ти
се скриваш в мен, дълбоко в мен,
а не от мен... а не от мен.
(х2)
Бягаш от мен да се скриеш,
избягай пак, за да те гоня вечно.
Бягаш и пак те намирам.
Избягай пак, тогава с теб се сливам.
Бягаш, от мен си отиваш,
избягай пак, за да се връщаш вечно.
Бягаш, а аз те намирам.
Избягай пак, отново в мен те скривам.
Попитай ме дали
ще следвам дълго твоите стъпки.
Ти си самотен глас в тишината ми.
Намерих те и ти разбра, че съм разбрал,
че ме видя, че съм видял, че ти
се скриваш в мен, дълбоко в мен,
а не от мен... а не от мен.
(х2)