Петър АнтоновСтудено цвете

Ето ме, взирам се сам,
в синия хладен екран.
Твойте думи са там,
но теб те няма.
Блясък измамен е знам,
синия хладен екран.
Твойте чувства са там,
но теб те няма.
Думи без глас,
Думи без страх.
Думи без глас,
Думи без нас.
Припев:
Чувам как тупти студено сърце,
зад екран вледенен.
Не рисувай с думи твойто лице,
то не стига до мен.
Бавно потъвам пленен,
в синия хладен екран.
Хиляди думи са в мен,
но теб те няма.
Вкуса на блясък студен,
мога ли знак да ти дам?
Хиляди чувства са там,
но теб те няма.
Думи без глас,
Думи без страх.
Думи без глас,
Думи без нас.
Припев:
Чувам как тупти студено сърце,
зад екран вледенен.
Не рисувай с думи свойто лице,
то не стига до мен. (2)