Музика Тончо Русев, текст Александър Геров, аранжимент Константин Цеков.
Обич
(Александър Геров)
Недей умира преди мен, защото,
във тази страшна бездна -- вечността.
Аз никъде не ще намеря,
аз никъде не ще намеря --
твоята привързана към хората душа.
Аз никъде не ще намеря,
аз никъде не ще намеря --
твоята привързана към хората душа.
А ако аз умра, ти мен ще ме намериш;
при мене ще дойдеш някой ден...
И аз в земята ще те чакам верна,
и аз в земята ще те чакам верна --
спокойна и от слънце озарена.
И аз в земята ще те чакам верна --
и аз в земята ще те чакам верна,
щастлива и от слънце озарена.
Ще плаче с дъжд и бури късна есен...
Ний в горския поток ще си шептим;
В пръстта и в корените ще се смесим,
в пръстта и в корените ще се смесим,
прегърнати, в дъждовна капка ще седим.
В пръстта и в корените ще се смесим,
в пръстта и в корените ще се смесим,
прегърнати, в дъждовна капка ще седим.