"The Poet And The Muse"
There's an old tale wrought with the mystery of Tom
The poet and his muse
And the magic lake which gave a life
To the words the poet used
Now the muse she was his happiness
And he rhymed about her grace
And told her stories of treasures deep
Beneath the blackened waves
'Till in the stillness of one dawn
Still in its mystic crown
The muse she went down to the lake
And in the waves she drowned
And now to see your love set free
You will need the witch's cabin key
Find the lady of the light gone mad with the night
That's how you reshape destiny
The poet came down to the lake
To call out to his dear
'When there was no answer
'He was overcome with fear
He searched in vain for his treasure lost
And too soon the night would fall
And only his own echo
Would wail back at his call
And when he swore to bring back his love
By the stories he'd create
Nightmares shifted in their sleep
In the darkness of the lake
And now to see your love set free
You will need the witch's cabin key
Find the lady of the light still ravin' in the night
That's how you reshape destiny
In the dead of night she came to him
With darkness in her eyes
Wearing a mourning gown
Sweet words as her disguise
He took her in without a word
For he saw his grave mistake
And vowed them both to silence
Deep beneath the lake
Now if its real or just a dream
One mystery remains
For it is said on moonless nights
They may still haunt this place
And now to see your love set free
You will need the witch's cabin key
Find the lady of the light gone mad with the night
That's how you reshape destiny
And now to see your love set free
You will need the witch's cabin key
Find the lady of the light still ravin' in the night
That's how you reshape destiny
Poets of the FallThe Poet And The Muse
Докладвай видеото
Категории: алтернативен рок Език: Английски
Poets of the Fall - The Poet And The Muse Текст
Докладвай текста
Poets of the Fall - The Poet And The Muse Превод
"Поетът и музата"
Имало една история, разказваща мистерията на Том,
поета и неговата муза.
И вълшебното езеро, което вдъхвало живот
на думите на поета.
Музата била неговото щастие,
а той в рими описвал нейната грация.
Разказвал ѝ истории за заровените съкровища,
дълбоко под чернити вълни.
Докато сред спокойствието на зората,
все още сред мистичната ѝ обвивка,
музата не отишла до езерето
и не се удавила сред вълните му.
И сега, за да видиш любимата си свободна,
ще ти трябва ключът от кабината на вещицата.
Намери дамата на светлината, полудяла в нощта,
и така ще пренапишеш съдбата си.
Поетът отишъл при езерото,
за да повика своята любима.
Когато отговорът не дошъл,
той бил изпълнен със страх.
Търсел напразно той своето изгубено съкровище,
и съвсем скоро превалила нощта.
Само ехото му отвръщало.
Заклел се той да върне любимата си
чрез историите, които творял.
Но кошмарите завладяли сънят им,
от мрака на езерото.
И сега, за да видиш любимата си свободна,
ще ти трябва ключът от кабината на вещицата.
Намери дамата на светлината, все още плячкосваща в нощта,
и така ще пренапишеш съдбата си.
В гробовната нощ дошла при него тя.
Очите ѝ били изпълнени с тъмнина.
Носела скръбно наметало
и сладки думи излизали от устата ѝ, служейки ѝ за маскировка.
Той я грабнал в обятията си, без да обели и дума.
Когато разбрал смъртоносната грешка,
вече обречени били в тишина чрез клетва те,
дълбоко под езерото.
Дали е истина или мечта,
остава една мистерия.
Казано било е - през безлунните вечери,
те все още може да лутаят на това място.
И сега, за да видиш любимата си свободна,
ще ти трябва ключът от кабината на вещицата.
Намери дамата на светлината, полудяла в нощта,
и така ще пренапишеш съдбата си.
И сега, за да видиш любимата си свободна,
ще ти трябва ключът от кабината на вещицата.
Намери дамата на светлината, полудяла в нощта,
и така ще пренапишеш съдбата си.
Докладвай превода Искам превод Добави преводИмало една история, разказваща мистерията на Том,
поета и неговата муза.
И вълшебното езеро, което вдъхвало живот
на думите на поета.
Музата била неговото щастие,
а той в рими описвал нейната грация.
Разказвал ѝ истории за заровените съкровища,
дълбоко под чернити вълни.
Докато сред спокойствието на зората,
все още сред мистичната ѝ обвивка,
музата не отишла до езерето
и не се удавила сред вълните му.
И сега, за да видиш любимата си свободна,
ще ти трябва ключът от кабината на вещицата.
Намери дамата на светлината, полудяла в нощта,
и така ще пренапишеш съдбата си.
Поетът отишъл при езерото,
за да повика своята любима.
Когато отговорът не дошъл,
той бил изпълнен със страх.
Търсел напразно той своето изгубено съкровище,
и съвсем скоро превалила нощта.
Само ехото му отвръщало.
Заклел се той да върне любимата си
чрез историите, които творял.
Но кошмарите завладяли сънят им,
от мрака на езерото.
И сега, за да видиш любимата си свободна,
ще ти трябва ключът от кабината на вещицата.
Намери дамата на светлината, все още плячкосваща в нощта,
и така ще пренапишеш съдбата си.
В гробовната нощ дошла при него тя.
Очите ѝ били изпълнени с тъмнина.
Носела скръбно наметало
и сладки думи излизали от устата ѝ, служейки ѝ за маскировка.
Той я грабнал в обятията си, без да обели и дума.
Когато разбрал смъртоносната грешка,
вече обречени били в тишина чрез клетва те,
дълбоко под езерото.
Дали е истина или мечта,
остава една мистерия.
Казано било е - през безлунните вечери,
те все още може да лутаят на това място.
И сега, за да видиш любимата си свободна,
ще ти трябва ключът от кабината на вещицата.
Намери дамата на светлината, полудяла в нощта,
и така ще пренапишеш съдбата си.
И сега, за да видиш любимата си свободна,
ще ти трябва ключът от кабината на вещицата.
Намери дамата на светлината, полудяла в нощта,
и така ще пренапишеш съдбата си.