Аз виждам всеки ден измъчени лица край мен,
Отчаяни вървят но стиснали зъби търпят.
Мълчи- сега съдбата ти дави друг,трай от страх че идва твоя ред.
Все мълчим по тези правила измислени от нас за да намерим своята
Свобода за миг платена със кръвта на всеки следващ труп-
Поредният не издържал.
На ръба сега стоим, над бездната висим,
На ръба
Вкопчени и слепи, всеки мачка всеки,
На ръба сега стоим
Всички мразят всички, все повече тежим,
Вкопчени и слепи
На ръба
На ръба
Без дъх препускай лудо за парцел от дупката в калта а после
Пий до мрак и лудост, сам се молиш да забравиш всичко и да спиш-
В безпаметен кошмар.
На ръба сега стоим, над бездната висим,
На ръба
Вкопчени и слепи, всеки мачка всеки,
На ръба сега стоим
Всички мразят всички, все повече тежим,
Вкопчени и слепи
На ръба
На ръба
Морал, истини, свобода- лъжи.
Никой не разбира безсмислени слова, дъвкани от всички-те смърдят;
Омраза, празнота, безсилие и гняв, на ръба сега стоим, на ръба
Игра на фалш и пози- кой кого ще метне, този стар театър писна ни;
Тук всеки сам измисля своите лъжи за да намери място в омразното му-
Общество
Морал, лъжи, истини- боклук залива всички ни;
През кръв и кал напред пълзим- без дъх, без край.
Без дъх, без страст, без край-на ръба!