Душата ми не знае край, нощ и ден горя;
сърцето ми лежи без страст и чака залеза.
Отново мрак и пия пак, не питай от кой са мойте рани;
И стар и сам кога не знам моето време ще настане;
Респект (х4)
Всеки миг е мой сега не зная страх и свян;
А просто трябва да крещя, просто да крещя.
Отново мрак и пия пак, не питай от кой са мойте рани;
И стар и сам кога не знам моето време ще настане;
Респект (х4)