ПротестПътеки Тъмни

Хей човеко погледни ме - 20 годишно момче,
не питай как е мойто име - остави ме..
Вкъщи си отиди, пред огледалото застани,
във очите се погледни,
там какво откри - част от мене..
А във моите очи аз намерих част от тебе..
Загледах се по-добре и видях едно хлапе,
което по мръсна улица крачеше,
монета в раката стискаше
и тихо плачеше, сълза по лицето се стичаше..
Духом не го поваляше, сълзата си не му даваше,
не бягаше, пред никой не се прекланяше..
Стреснах се като се усетих,
че това хлапе сме аз и ти,
това хлапе отдавна сме били..
А сега какво се случва?
Вярвам си, гоня мечтата си!
От грешките се уча - искам да сполуча!
Погледа ми е насочен само във една посока,
всеки път, когато чуя бийт ме удри тока..
Да, съдбата е жестока, трябва да я надиграя..
Знам какво е пред блока, затова не спирам да мечтая!
Играта я играя така, както зная,
знам, там е моят връх, чака ме накрая..
Припев:
Вървиме двама, пътеки тъмни,
ноща студена чака ни да ни прегърне..
И продължавам.. Не съжалявам..
Че стигнах там, кадето път обратен няма.. (х2)
Това е моят град, това зад мен е махалата.
Represent моят град, represent махалата.
Роден съм тук, ей!
Израстнах тук, ей!
И живея ту, в BG-то няма кинти, ей!
Но има спомени, колко много спомени..
Историй мога да разкажа хиляди.
Разхвърляни в главата ми - подреждам ги,
с черен химикал в ръката върху бял лист нареждам ги..
За първи път на пейката пред блока свихме,
за първи път на пейката пред блока се напихме!
Просто седяхме - имаше какво да си кажем.
Да се оплачем, похвалим, нещо да разкажем -
до късно през нощта, някъде към два, два и нещо,
хващах асансьора за нагоре..
Няколко часа сън и пак навън.
По цял ден - рън.
По цяла нощ - фън.
Припев:
Вървиме двама, пътеки тъмни,
ноща студена чака ни да ни прегърне..
И продължавам.. Не съжалявам..
Че стигнах там, кадето път обратен няма.. (х2)