Стоя на брега на реката...
заслушена в звуците на тишината...
Пред мен бурни води...
....къпят се, скачат, беснеят луди вълни..
..разклащат,цепят-земята пръхти.
Черен облак се лее..
..САМОТАТА свойта песен пее..
А там на другия бряг-стоиш ТИ изправена,
..цялата потънала в бяло
С лице светнало,засияло..
...Поглеждаш ме -мълчиш..!!!
Толкова си далеч,че сили
нямам да те стигна веч.С поглед ме рани...
за кратко спомените възвиси..търсиш в мен детето уви!
Усмихваш ми се-аз пък плача
Любов и тъга,лъхат от мойта душа..
..,сега разголена и чиста и на мен..
ми се иска.разстоянието да пребягам,
с вик да изкрещя,да съм силна и при теб да
.........долетя.... ...
Да те прегърна и целуна,да се отпусна и да
заспа,в твойте прегръдки да УМРА!!!
САМО една крачка,...един миг стига!
Едно усилие водата ще изпепели..
..и черните вълни завинаги потуши...!