Плюшена играчка на леглото ми стои.
Изглежда толкова тъжна и самотна.
Играчка, която ти ми подари.
Играчка в която виждам твоя поглед топъл.
Погледна ли я виждам теб.
И спомням си смехът ти нежен.
Докосна ли я аз усещам лед,
лед, пренесен така небрежно.
А как я гушкахме играейки като деца,
а как целувахме се, целейки се с нея.
а как се свива моята душа,
когато взема я в ръце... ще полудея.
Сили нямам аз от леглото да я махна.
Всичко там напомя ми за теб.
Гушкам я със нежност непонятна,
само тя ли остана ми след теб.
И вечер когато тихо заспивам,
положила глава на мекото зверче,
вечер аз отново разбирам,
че аз не играчка подарих ти, а моето сърце.