Ей, Ти, който дремеш в
Люлката на свойта самота,
Ти, който заслепен се давиш
В измамна красота..
Не се ли измори душата ти
да се каля в локвите на вечна заблуда,
не се ли протриха ръцете и нозете ти,
теглени в златна полуда?
Чуй моя глас,
как пръсва оковите в тоз час.
Отвори очи за нов свят,
полети в небето без страх!
Защото това е твоя живот -
вземи го, разтърси го, плени го!
СЕГА или НИКОГА живей, лудей, дивей!
И ако крилата ти някой, някога рани,
Ти, недей да падаш ниско,
а обърни се,аз ще бъда близко!
Чуй песента ми, извиряща,кипяща,
как лети над сенки и роби,
играе и се смее,
издига се и свойте цветни звуци
чрез тебе лее...