Днес решавам
просто да направя нещо ей така.
Боса тръгвам,
ходя по асфалта просто ей така.
Две жени ме гледат: „Ах,
ах, нима не те е страх?
Ставаш, хей, момиче, май съвсем за смях!“.
Припев:
Боса по асфалта вървя си,
свиркам си и нещо не търся –
просто детски навик още в мен живее.
Боса по асфалта минавам;
знам, че няма мода такава –
просто детски навик още в мен живее.
Тъй ще бъде
някак по-различно в този град голям.
Боса тръгвам,
чувам разни гласове оттук-оттам.
„Гледай ти каква шега!
Хей, момиче, не така!
Знай, че туй асфалт е, а не е река!“.
Припев: (×3)
Боса по асфалта вървя си,
свиркам си и нещо не търся –
просто детски навик още в мен живее.
Боса по асфалта минавам;
знам, че няма мода такава –
просто детски навик още в мен живее.