Росица КириловаДоброта

Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.
Понякога съм толкова добра
и скрива ме във коша си чимширът в двора.
И неизмислена игра ме търси
и ръцете ми намира.
И неизмислена игра ме търси
и ръцете ми намира.
Припев:
Понякога, понякога, понякога съм бяла и добра.
Понякога, понякога - как рядко ми се случва да съм бяла. /2
Понякога съм светла като мед -
тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.
Припев:
Тогава искам само да подаря на всекиго
и своята обич цялата да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея, и , дала сок на нечие стебло,
да пазя своята тайна, че живея.
Припев:/х3/