Ела, наша е нощта,
обичам да танцувам.
Радват ни най-прости неща,
не се преструвам аз.
По-добре да мълчим,
танцуваш прелестно ти.
За кратък отдих спри,
после пак, нали?
С мен, с мен играй отново в ритъм,
с мен, с мен; разбирам, без да питам.
С мен, с мен всеки танц оставаш тук.
За теб аз бях непознат,
но танцът ни сближи.
Влезе ти във моя свят
внезапно, но сгреши.
Знам, че няма вина
в две еднакви лица,
но с различни души –
днес увлече се ти.
С мен, с мен играй отново в ритъм.
Мен, мен харесваш ли ме, питам.
В мен, в мен, в мен добре се вгледай ти.
Защо така реши?
Не аз, а ти сгреши –
в танца търсиш чувства.
Всъщност не, не сбърках аз –
избрах нарочно вас.
Танцът е изкуство.
Ела, който и да си,
във този танц ритмичен,
образ двоен с черни коси
и с глас лиричен.
По-добре да мълчим,
танцуваш прелестно ти.
За кратък отдих спри,
после пак, нали?
С мен, с мен играй отново в ритъм.
Мен, мен харесваш ли ме, питам.
В мен, в мен, в мен добре се вгледай ти.
(×3):
Само с мен, с мен играй отново в ритъм.
Мен, мен харесваш ли ме, питам.
В мен, в мен, в мен добре се вгледай ти.