Росица КириловаЛюбов, теб те има

Знам, Любов, теб те има,
но, къде си сега?
Лутам се и се питам,
как без път да вървя?
Как се раждат мечтите и кога,
щом, не виждат очите,
твойта светлина.
Как се раждат мечтите и кога,
щом, не виждат очите,
твойта светлина.
Ела, Любов, припомни ми,
че е нежна нощта.
И че скоро ще съмне
и в мойта душа.
Знам, Любов, теб те има
на света.
И дори и незрима,
си до мен сега.
Знам, Любов, теб те има
на света.
И дори и незрима,
си до мен сега.
И дори и незрима,
си до мен сега.