Руслан МъйновЕдна жена

Ден, но без теб е мъртва светлината
в мен, в мен тежи за теб дори тъгата
сам, дали е цвете любовта не знам
но го откъснах и на теб ще ти го дам
че нямам сили, нямам вече за това
да ме боли когато с него си в ноща.
Спри! Не ме напускай моя шеметна мечта
че аз съм роб на твойта дива красота
И моля Бог, и моля цялото небе
във твойта гръд, сълзите ми да погребе
Рай, обещаха твойте топли устни
знай, че без теб сърцето ще се пръсне
край, а светлина от светлината ти съм взел
сега страхувам се, че той ми е отнел
и знам, че паднах ала падайки летя
очите ти, до край изгубих се в тях
сън, дори ангелите спят когато спиш
Ела на сън, ела при мен, ела и виж
как моля Бог, как моля цялото небе
във твойта гръд, сълзите ми да погребе
Един живот, една любов, една жена
и сякаш няма нищо друго на света
Знам, ще те обичам чак до сетния си ден
и без да знам дали и ти обичаш мен
И моля Бог, и моля цялото небе
във твойта гръд, сълзите ми да погребе