Ден,
но без теб е мъртва светлината!
В мен,
в мен тъжи за теб дори тъгата.
Сам,
дали е цвете любовта
това не знам,
но го откъснях и на теб ще ти го дам.
Че нямам сили нямам вече за това
да ме боли когато с него си в ноща.
Спри
не ме напускай моя шеметна мечта,
че аз съм роб на твойта дива красота.
И моля Бог и моля Цялото небе
В твойта гръд сълзите ми да погребе!
Рай
обещаха твойте топли устни.
Знай,
че без теб сърцето ще се пръсне.
Край
аз светлина от светлината ти
съм взел.
Сега страхувам се, че той ми я е отнел.
И знам, че паднах ала падайки летях.
Очите ти докрай изгубих се във тях.
Сън
дори и ангелите спят когато спиш
ела на сън ела при мен ела и виж.
Как моля Бог как моля цялото небе
в твойта гръд сълзите ми да погребе!
Един живот, една любов, една жена
и сякаш няма нищо друго на света.
Знам
ще те обичам чак до сетния си ден
и без да знам дали и ти обичаш мен.
И моля Бог и моля цялото небе
в твойта гръд сълзите ми да погребе!