Рут КолеваВсе пак

Познавате те от сънища
От моите чудовища
От кошмарите знам
всеки всъщност е сам, нали?
Падах дълго и там
в тъмното те видях- стоиш
Всичко минало до тук
в мен остави много студ и гняв
И не познавам никой друг,
който с тази лудост оцелява
С мен ще дойде ли все пак?
Да се открия в теб успях
и ще останеш и все пак
в тъмнината те познах
Познавам те от сънища
С чудовища
Защо от теб не ме е страх – не знам.
Стопли с дъх дланта си
и хвани ръката ми така, все пак
Сред студените тела
търся малко топлина в теб, сега
Всичко минало до тук
в мен остави много студ и гняв,
И не познавах никой друг,
който с тази лудост оцелява
За мен ще дойдеш ли все пак,
Да се открия в теб успях.
И ще останеш ли, все пак?
Със страх достатъчно живях, все пак
Ще дойдеш ли? ще останеш ли ... все пак?