ЩурцитеПредчувствие

Спи все още малката ела,
в сънища зелени тръпне вън.
Може би очаква тя
да пробуди вятър този сън.
Но не знам защо сега във мен
сякаш вик прекъсна този сън.
Слиза тежък вятър навън,носи пепел и прах.
Миг е само времето за страх.
Припев:
И тревогата полита в мен
към далечен свят,изпепелен.
Към пресъхнали реки във които
спомени само извират.
Къде съм аз?
Над дървета впити в пясък -
мъртви силуети,
над загинал град,където
времето е спряло.
Сякаш сто лета са сбрали
свойта жар - до бяло.
В тази тъй абсурдна зима мен дали ме има?
Припев:
А беше пролет,спеше вън
малката ела.
Може би тревожен сън
беше ти предчувствие във мен...
Над безкрайни хоризонти
залез пак изгрява.
Звук на упорит часовник
странно продължава -
механичният свидетел
на секунди ярост.
Мъртва е една планета
в моя сън кошмарен.
Припев:
И тревогата полита в мен
към далечен свят,изпепелен.
Към пресъхнали реки във които
/спомени само извират.
Къде съм аз? /x3
---соло---