ЩурцитеРавновесие

Аз съм този, който ходи
по опънато въже.
Виждам всичко там, отгоре.
вижда се така добре.
Някои ближат сладоледи,
други люпят слънчоглед.
Хора мургави и бледи
криещи души от лед.
Аз съм този, който вижда
как Земята се върти.
Не мислете, че обиждам
просто горе ми тежи.
Мисълта че, всички вие
сте си купили билет
и не мога да се скрия,
трябва да вървя напред.
Аз съм този който трябва
да направи стъпка, две...
Чел съм целия сценарий,
зная го така добре.
Ако падна без да искам,
клоунйт ще се появи
и докато зъби стискам,
той ще ви повесели.
Аз съм този, който чака
да се случи някой ден...
Грешна стъпка...Полет в мрака...
Просто ще съм уморен.
А така ми се прибира
всяка вечер у дома.
Имам си студена бира...
Чака ме една жена...
Аз съм този ,който трябва
да отиде там,до край.
На въжето ако вярвам,
някъде ме чака рай.
И не мога да се върна
Две назад..Една напред...
Някой ден ще ви прегърна.
Купихте ли си билет?...