СигналАз Знам

Всеки ден нареждаме милион парчета
от мозайката на нашите дни,
все не стигаме до края,
все не можем да я подредим.
Иска ни се да изхитриме съдбата,
но за миг и не помисляме,
че да бъдеш гост в рая
ще вървиш по дълъг път без грим.
А когато жадуваме, всичко искаме без ред.
Нека не бързаме.
Тичаме задъхани и изтощени,
гониме последни влакове,
а оказва се накрая,
че сме стъпили на ледове.
А когато жадуваме, всичко искаме без ред.
Нека не бързаме.
Аз знам, трябва много, още много любов.
Аз знам, трябват честни очи.
Ще издържим ли на времето без да продадем
душа,обич,вяра на черни цени.
А когато жадуваме, всичко искаме без ред.
Нека не бързаме.
Аз знам, трябва много, още много любов.
Аз знам, трябват честни очи.
Ще издържим ли на времето без да продадем
душа,обич,вяра на черни цени. (х2)