СигналДо Утре Вечер

Питам се всеки път, когато дойдеш ти
Защо така жестоко времето лети
Колко си мила с мен, но как да съм щастлив,
Когато тъй е кратък този хубав миг.
Ето ти гледаш пак часовника проклет.
А той препуска като бесен все напред.
Време е, тръгвам си, ме сепва твоя глас.
Отново утре вечер тук ще бъда аз.
До утре вечер,
Е тъй далече
До утре вечер
Е цяла вечност.