Silent CityТежести

Едва когато стана тъмно, за да докопат бийта ушите
и не спря, докат' се съмне да погледна живота в очите,
миг помогна да не забравя мечтите, които ме карат напук че разбит е,
да отварям, а не да чупя вратите, бутилка пробита...
В дъното, силна болка в гърлото, сякаш гласа ми потъва, спъва го
първото препятствие и следващото бедствие, няма за мене последствие,
силен, по-силен от всякога, в ъгъла някъде бягам от някого, пишейки текстове.
За хора, които не спират в ритъма на този град,
друг вижда огледало на един различен свят,
първите са твои братя, всеки втори познат, а приказки не помагат на децата да заспят.
По земята никне болка, горе песента на славейче,
не ми трябва да се друсам, за да виждам повече
И вярвам че няма да видите ярките проблясъци,
чувате само крясъци, остри звуци, пламъци
и повечето замъци, радващи окото с блясъци,
след поредната вълна разбираш, че са пясъчни
И повечето замъци, притежаващи само блясък и
След поредната вълна остава само пясък и... горещ спомен.
Мислите са тежести, уморих се да ги нося,
легнах си богат, но се събудих просяк.
Верен като слушател, просто изпълнител,
Легнах победен, но се събудих победител.
Как виждам живота ли -- аз го ненавиждам,
завиждам на хората глупави, ходещи, пясъци много подвижни,
образувани от влага, наречена общо виждане,
аз не мисля, че мога да ходя по време на своето мижане.
Поради тази причина, че искам да гледам, изоставям,
може би грешка правя голяма да се противопоставям,
не мисля, че го заслужавам, аз чувам и прощавам,
усмихвам се, раздавам, мислите си подарявам.
Предавам се точно никога, както влива се притока,
не завися от климата, не замръзвам през зимата.
Не виждам как някой ще ме накара да се обърна,
да го прегърна, сдъвча, погълна, повърна.
Аз не съм покрит със вълна, не съм и жабок да се превърна,
ако живота посмее да ме целуне, ще го върна...
Мислите са тежести, уморих се да ги нося,
легнах си богат, но се събудих просяк.
Верен като слушател, просто изпълнител,
Легнах победен, но се събудих победител.