Silent CityЩе се върна

Хиляди километри трият спомени безответни гният
много като столетник, стара статия от вестник
вдигната високо от вятъра
Плача,но никой не чува звука от сълзите ми
върху мечтите ми и дните бдите ли ?
Вечер, в която луната пътя пътеката лунна водата
ми сочи в поточе, отроче на планината
Колко малък е света, голям е необята
колко малко съм видял и колко много още ме чака
Колко жалко би било да забравя всичко що било е
няма как, един живот без минало какво е?
Ухание, аромат алое в този ритъм намирам покой
излитам отново нагоре, мечтая да бъда спокоен
но ужасен от факта, че може би няма да мога да видя пак
спирам дъха си, затварям очите мрак
Където ти си -- спомени, случки, места и пътеки
отрязани пътища, водещи към сърцето на човека
недей да мислиш, че не бих видял красотата й
при всяко докосване плавно явно бе лъжа, но реших да повярвам
в толкова красиво колкото никога няма да бъде
нереално колкото и сън няма ли да се сбъдне?
Да се върна, да прегърна теб и да остана
бих се върнал, бих достигал теб, но пак ме няма
Да те търся, пишейки куплет не бих престанал
отново стискайки билет, за да ме няма
Бих се върнал, бих прегърнал теб и бих останал
Бих се върнал да достигна теб, но пак ме няма
Да те търся, пишейки куплет не бих престанал
отново стискайки билет, за да ме няма
Аз се движа все напред във пространство тъй голямо
искам да достигна теб, но отново виждам само (2)
Ето история, ето ви тема тук един забравен разказ
Подредба думи по музика, форма, лирика, преразказ
описан пътепис, написан, казан и изтрит
записан гласизсвирен бас от нас за вас, за тях е мит
Измит от дъждовните капки път е за този, за който пее се
гладко ли пътува се, сладко, но страхувам се,
изтрит от стари стъпки път по -- лесно ли живее се
усмивка крие, че боли ме и преструвам се
и бягам, и метри е сантиметри връщам времето назад
лентата върти едно и също връща пак
и пак и пак съм в търсене сякаш нещо липсва
появява се отново и отново без да писва
Трудно се описва с думи, а без тях мълчание
тишината е злато, но понякога страдание
понякога пътя чакан е, идва и те няма
няма те, има те вътре в някой, който сам остава
слънцето над него го докосва с лъчите
зимата топи снега, полива долините
избърши сълзите, погледни и усмихни се
нека самотата да те пълни, отпусни се
нека...