Нощта пресича моя град надлъж,
площадите отдъхват от мъглите,
о, аз дочаках пролетния дъжд,
измил стъклата и душите.
Долавям как се движи пролетта -
в кръвта ми, в соковете на стъблата
и как се връщат тихи над света
зелените лъчи на светлината.
Приветствам пролетните ветрове,
които над земята ни минават -
ще се издигнат нови класове,
реки ще бликнат в тихите дъбрави.
Ще израсте висока буйна ръж,
ще се събудят спомени изстинали -
дъждът сега е само топъл дъжд,
изгубил спомена за свойто минало.
Припев:
Топъл дъжд, чакан дъжд,
плиснал в миг и отшумял.
Как светът изведнъж
стана по-красив и бял.
Ще се завърне слънцето от юг
и над града във тая утрин рано
ще мине светлият лиричен звук
на някое, на някое пиано.
Дъждът ще влезе в стаите при нас -
измитите стъкла ще се засмеят
и нова песен в утринния час
високите етажи ще запеят.
Припев:
Топъл дъжд, чакан дъжд,
плиснал в миг и отшумял.
Как светът изведнъж
стана по-красив и бял.