Васил Найденов и Силвия КацароваМоля се

Разкъсах и последната си рокля,
та ти сега да не умреш от студ.
Завих те и затичх по земята
с крясък луд, с крясък луд.
И мислех си, че ти ще ме догониш
с петна от кръв по своите нозе,
а ти остана някъде далече
с две ръце, с две ръце.
Моля се аз Бог да е с нас,
моля се аз, моя любов.
А аз не смеех нищо да ти кажа,
останах си да зъзна до зори,
когато ти се втурна да докажеш,
че летиш, че летиш.
Ръцете ми, опрени на стената,
крила не ставаха и аз открих,
че никой на света не ме е чакал
както ти, както ти.