1. Тичат без да спирам и през ден
съм депресиран все едно съм
пенсионирар уж живея а умирам.
И годините текат си докъто тихо
в умът си чувам брат на път си
да се гръмнеш в тилът си. Всеки
божи ден безмълвно отекчен
обикалям София като напълно откачен
и главно съм съсредоточен върху
въпросното да търся красотата било
е в грозното. С две ръце прегръщам
миналото и преглъщам болката която
ме обкръща щом назад се връщам
след което се превръщам в мъши
гръб обръщам на емоции и чувства
каращи ме да повръщам. От ритъма
отнесен весел и бесен все съм на уста
с песен та от зима чак до есен. Сам по
пътя тесен знам успеха не е лесен но
и може би това го прави толкоз чудесен.
Пр.
Който търси намира, който го мързи
умира, който знае как да прави кинти
бързо ги дублира, който е бързак набира,
който е глупак се спира, който мисли схеми
всеки ден често се нервира.
2. Никога не се предавам пред житейски
драми. Левски го е казал честа е за да се
пази. Злобата във враговете ми не спира
да ме храни изпушил килограми кашля
пак катрани. Не вярвам на прегръдките
нито на целувките или на лъжливи малки
кучки на преструвките, не съм от уборотни
нито от надувките. Единствените ми връзки
са тези на обувките. Душата ми е хладна и
историята гладна и от където и да я разказвам
все е гадна изведнъж видях как се пада от
високо и сега във джоба имам малко но
в главата много. Понякога сънувам че живота
не е труден но след това се будя пак обречен
и погубен лежа с часове и се въртя в леглото
буден объркан и учуден в мислите си самоизгубен.
Пр. Който търси намира, който го мързи
умира, който знае как да прави кинти
бързо ги дублира, който е бързак набира,
който е глупак се спира, който мисли схеми
всеки ден често се нервира.