Намръщен и безмощен след пореден лош ден
гложден от мисли се разхождам посред нощем.
Още се надявам нещо в мене да се промени,
но уви - пия всеки ден и то без поводи.
Гледам тъжно през прозореца, когато дъжд вали
и не спирам тихо сам да си повтарям "Мъж бъди!".
Защото след дъжда идва ред и на дъгата,
така че може би има радост и след тъгата.
Но, моля те, кажи ми как да се отпусна,
когато реалността е просто толко гнусна?
Нервите не ми издържат вече, а и плюс т'ва
съм се оперирал от емоции и чувства.
Бурята в душата ми не затихва
утехата откривам само щом напиша стих-два.
Виждам дяволът навсякъде да се усмихва
и да казва "Успехът се заплаща с лихва".
Толкова години искам да отключа
щастието в себе си и търся ключа.
Но не го откривам и не спирам да се уча
вместо да се натъжавам и да се приключа (х2)
Продължавам...
с всеки изминал ден...
да се уча...
от хората...
от природата...
от животните...
като цяло от всичко...
така че и вие...
по-добре се учете...
и стойте будни!