Разправят, в стари времена
живял е крал със хубава кралица.
Придворний шут деня, нощя
със своите песни ги развличал.
И за беда влюбил се той,
но не във простичка девица.
Забравил шута ранга свой,
обикнал своята кралица.
Веднъж кралицата казала:
„Изпей ми, шуте, серенада,
щом трогнеш ти сърцето ми,
целувка ще ти дам в награда"
И звучна песен се разля,
тя гали нежно кат' милувка,
а през нощта тоз шут разбра,
как сладка беше таз целувка.
Глупецът шут обезумял,
сал свежи рози той бленува.
Уви, не знае той, че тя
таз нощ със друг ще се целува.
Ревнив слуга във късна нощ,
следил ги и на краля съобщава,
а бедний шут, сломен, без мощ,
на втора нощ се той надява.
Ядосан кралят, цял смутен,
спохожда той кралицата неверна.
От гняв обзет, със меча свой
при нея влиза с мисъл черна.
И аз кат' тебе се влюбих
от таз прекрасна серенада.
Вземи ти, шуте, таз глава,
аз теб я давам за награда.
Звъни,звънчето ми звъни,
звънете, пейте тъжни струни.
Вземи ти, шуте, таз глава,
аз теб я давам за награда.