Текст: Уилям Шекспир, превод: Валери Петров
Изпълнение: Стефан Вълдобрев
Човек, когато е момче,
Хей-хо, пълзят мъгли, мъгли.
Играта само го влече,
А пък дъждът вали, вали.
Човек, когато стане мъж,
Хей-хо, пълзят мъгли, мъгли.
Момата вика: "Мене дръж!",
А пък дъждът вали, вали.
Човек, когато хлътне в брак,
Хей-хо, пълзят мъгли, мъгли.
Надзърта все към чужди праг,
А пък дъждът вали, вали.
Човек, когато стане стар,
Хей-хо...
Бутилката му е другар,
А пък дъждът вали, вали.
В живота тъй е, то се знай,
Хей-хо, пълзят мъгли, мъгли ...
Но нека с туй да сложим край,
А утре пак - добре дошли!