На двайсет километра от Бургас
сияеше едно градче пред нас,
едно градче със себе си заето -
Поморие се казваше градчето,
което със дискретност всеотдайна
опазваше опасната ни тайна.
Там някъде, край рестораната скучен
паркирах мотопеда незаключен.
Поморие е нашта клетва,
почти изречена на глас.
Едва на двайсет километра
отдалечена от Бургас.
И тръгвахме по улички домашни,
под слънчев смях и под смокини прашни,
вървяхме млади, влюбени, транзитни
край дворчета съвсем любопитни.
Под нас любовна тръпнеше скалата -
целувка на морето и земята.
И чувах на сърцето си синкопа -
аз Пейо бях, а аз пък Калиопа.
Поморие е нашта клетва,
почти изречена на глас.
Едва на двайсет километра
отдалечена от Бургас.
Дали не сбърках, или ти не сбърка -
но все по теб умът ми още хвърка.
Ти спиш сега, привършила прането,
на двайсет километра от градчето.
С нокът спомен паметта ми драсва,
отдавна мотопедът ми ръждясва
и трябва да запалим с теб колата,
за да отидем двама при скалата.
Поморие е нашта клетва,
почти изречена на глас.
Едва на двайсет километра
отдалечена от Бургас.
Поморие е нашта клетва,
почти изречена на глас.