СтейнНощта

Странни сенки светят пак над мен
Огледални образи са в покой
Питащи очи гледат теб през мен
Времената те изливат пак над нас
Порой светещи залезите в нас
Умират празни и навяват страх
Вещаят край но нали в истини и
Болки пак намираме в нас един
Малък рай в нощта когато в
Мрака зли сенки бягат уморени ни
Откриват но те са пак сами ни
Знам дори не знам дали ще ни
Обсебят пак над мен светят
Странни синки и навяват страх
Вещаят край и нямат край за мен
Този сън не свършва още за мен
Времето се ражда нощем